На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич – все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам… И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я – на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам – тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост – чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

Дамян Дамянов

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев

Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера?

С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина!

Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, Майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!

Искам, Мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш, колко много те обичам!

Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия!

Искам, Мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивка да те грея!

Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли, вечер да се сгушвам!

Калина Малина

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във “зоната на здрача”.
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.

Камелия Кондова

Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прява да мине.

Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките – вихрен рояк –
път й правят да мине.

Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: “Сине…”
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине.

Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име.

Владимир Попов

Аз съм смела и силна заради мама.
Аз съм интелигентна и умна, заради мама.
Аз съм решителна, заради мама.
Аз постигам моите цели, заради мама.
Аз съм красива, заради мама.
Аз съм горда че ти си моята майка!
Аз съм се превърнала в жена заради мама
Благодаря ти мамо за всички години заедно със теб!
Обичам те!

Ти си слънчевата светлина в моя ден.
Ти си дървото на което се облягам.
Ти си тази които се грижи за мен.
Ти си тази която ме познава най-добре.
Ти си тази която ми помага да мечтая.
Ти си най-големият ми приятел.
Ти си моята любов в сърцето и живота – Моята Майка!

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата.

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз -
най-хубавия на света подарък.

Мамо!
Като тебе няма свято
нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
най-красивите цветя-
на света деца даряваш,
нежни песни им редиш,
в люти студове ги сгряваш,
над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо
никога да няма скръб;
никога сълзи да няма
в твоите добри очи,
само радостта голяма
като песен да звучи.

Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и да израсна и сполуча
всеки ден прилежно да се уча!

Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчице любима!

Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.

Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе.

Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма

и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира,

и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща

и погалва косата ми
с уморена ръка…
Когато порасна,
ще направя така,

че тя да не работи
през целия ден…
или нека работи,
но нещо при мен!

Валери Петров

Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от МАМА.

Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли я – все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде-тичам.
От всичко мама най-обичам!

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
“Мамо мила,скъпа моя мамо!”